Бившият защитник на Манчестър Юнайтед, Патрис Евра, направи провокативно, но и хумористично изказване за строгия мениджърски стил на сър Алекс Фъргюсън. В подкаста SDS французинът заяви, че днес методите на легендарния шотландец биха могли да доведат до юридически последствия.
„Ако Фъргюсън тренираше сега, със сигурност щеше да е в затвора. Знаете ли колко играчи съм виждал да плачат, защото им се караше или ги замеряше с каквото му попадне под ръка?“ — сподели Евра.
Известният инцидент с Дейвид Бекъм
Един от най-запомнящите се епизоди от управлението на Фъргюсън е скандалът с Дейвид Бекъм след загуба от Арсенал за ФА Къп през сезон 2002/03. По време на напрегната раздяла, шотландецът рита бутонка, която уцелва Бекъм по лицето и му причинява разцепена вежда – сцена, останала в историята на английския футбол.
Гневът на Фърги – дори в приятелски мачове
Евра разказа и друга история, този път от приятелски мач в Саудитска Арабия, където младият Дани Уелбек пропуска дузпа.
„Рууни даде топката на Уелбек, той пропусна. Когато влязохме в съблекалнята, Фъргюсън само изкрещя: „Уелбеееек!“. А момчето беше в тоалетната. Фърги крещеше: ‘Кой си ти?! Това е първият отбор!’ Опитах се да го успокоя: ‘Шефе, само приятелски мач е…’, но той изригна: ‘Махай се и ти, и приятелският мач!’“ – разказа Евра със смях.
Суровата съблекалня на Юнайтед
Фъргюсън е известен с налагането на изключителна дисциплина и манталитет на победители, които превърнаха Манчестър Юнайтед в един от най-успешните клубове в света – с 38 трофея за 26 години, включително 13 титли от Висшата лига и 2 Шампионски лиги.
Но успехът си имаше цена. Новодошлите играчи трудно свикваха с напрежението в съблекалнята. Един от най-ярките примери за това беше мач срещу Ливърпул през 2011 г., когато Джейми Карагър прави опасен фаул срещу Нани, нанасяйки му дълбока рана на подбедрицата. Португалецът бе изнесен на носилка, а съотборниците му… се разгневиха не на Карагър, а на Нани.
„Нани плачеше, а Скоулси възкликна: ‘По дяволите!’ После Фъргюсън каза: ‘Дано ти е счупен кракът, защото играч на Юнайтед не плаче на Анфийлд!’“ – спомня си Евра.
Бруталната култура на победата
„Бяхме лоши хора. Искам да се извиня на всички млади играчи, които тренираха с нас. Бяхме животни. След мача чакахме следващия ден, за да ‘убием’ Нани с критики. Не ни интересуваше дали кървиш или плачеш – значи не си част от нас. Дори сега, в WhatsApp групата на Юнайтед, още споделяме снимката на плачещия Нани на Анфийлд…“ – завърши Евра.
Този преразказ запазва духа на оригинала, но го представя в по-структурирана и читабелна форма. Ако искаш, мога да го адаптирам и за публикация в медия или блог.
Чети ни отново!
Снимка: Ман Юнайтед – Фейсбук
