Арсенал прави забележителна кампания 2024/25. Отборът на Микел Артета играе страхотен футбол и ако не беше отличната форма на Ливърпул във Висшата лига, той щеше да е фаворит за титлата. Все още за артилеристите остава шансът да стъпят за първи път в своята история на европейския връх. След отстраняването на шампиона Реал Мадрид по абсолютно категоричен начин, лондончани спокойно могат да предявят своите претенции.
Може би през тази кампания гледаме най-силния тим на Арсенал от последният случай, в който отборът стана шампион на Англия. Това беше през кампания 2003/04, когато воденият от Арсен Венгер тим дори не загуби мач през целия сезон. Непобедимите на артилеристите са шестите, които влизат в поредицата: „Най-добрите единайсеторки този век“.
ЕДИНАЙСЕТОРКАТА НА ВЕНГЕР
След 26 победи и 12 равенства в 38 мача от Висшата лига Арсенал грабна титлата по безапелационен начин. Преднината пред втория Челси беше 11 точки, но най-значимият факт си остава липсата на поражение. Ето и кои бяха най-често използваните 11 от Венгер тогава:
Йенс Леман – Лаурен, Коло Туре, Сол Кембъл, Ашли Коул – Патрик Виера, Жилберто Силва, Фреди Люнгберг, Робер Пирес – Денис Бергкамп и Тиери Анри.
ОТБРАНАТА
Няма как да не започнем от най-добрата защита в Англия с допуснати само 26 гола. Абсолютен лидер в нея беше Сол Кембъл. Централният защитник изигра 35 от всички 38 мача в английския елит, в които помогна с един гол и една асистенция, получи само 2 жълти и 1 червен картон. Два двубоя повече записа партньорът му в средата на отбраната Коло Туре. Той също вкара веднъж и подаде за един гол, а освен това беше санкциониран едва четири пъти.
В ляво на защитата играеше Ашли Коул. В 32 срещи във Висшата лига той се отличи с 4 асистенции, получи 5 жълти и 1 червен картон, но категорично беше без конкуренция. Вдясно виждахме най-често Лаурен. Камерунецът беше титуляр в 30 двубоя, а в още два влезе от пейката. Той се отчете само с един голов пас и получи 5 официални предупреждения със жълт цвят.
Говорейки за защитния вал няма как да не споменем тук и Йенс Леман. Вратарят, който пазеше във всяка една среща за артилеристите и запази 15 сухи мрежи.
ГОЛМАЙСТОРИТЕ
От защитата се пренасяме веднага към нападението, реализирало общо 73 попадения. На пръв прочит това не е особено впечатляващо. Почти половината голове идват от невероятния Тиери Анри. Французинът пропусна само един мач, а в другите 37 вкара 30 гола, донесли му и „Златната обувка“. Той се отчете и с още 9 асистенции. Хеттрикът му срещу Ливърпул и четирите гола срещу Лийдс ще се помнят винаги. Ще се помнят и изявите на Денис Бергкамп. Макар че нидерландецът изигра само 28 мача, от които 7 като резерва и се отчете с едва 4 гола и 7 асистенции, той си беше ключова част от въпросната кампания. Е, да, Бергкамп е правил и по-силни сезони, но и в този даде необходимата подкрепа с опита си, а и беше близо до края на кариерата си.
Към голмайсторите ще причислим и лявото крило Робер Пирес. Французинът вкара 14 попадения и подаде за още 9 в 36 сблъсъка, които изигра във Висшата лига през сезон 2003/04. Той беше вторият най-резултатен за тима на Венгер след Анри. Получи се нещо като френски Арсенал тогава.
ПОДКРЕПА ОТ СРЕДАТА НА ТЕРЕНА
Още една причина за това твърдение е халфът Патрик Виера. Без него този тим на Арсенал най-вероятно нямаше да успее да стане дори шампион, а да не говорим да завърши и без поражение. На 28 години Виера беше в пика на кариерата си и го показа в 29 сблъсъка в английския елит, в които го видяхме да подава за гол 5 пъти и да се разписва в още 3 случая. Той беше и клубният капитан, но и абсолютния шеф в халфовата линия в цяла Англия. Контузия го извади за 8 мача, но някак си Венгер успя да му намери заместник. До Виера в сърцето на полузащитата беше Жилберто Силва. Бразилецът помогна с 4 гола и 4 асистенции в 32 мача, но и със супер играта си в дефанзивен план.
Нищо нямаше да бъде същото и без Фреди Люнгбег. Фланговият играч от Швеция взе участие в 30 двубоя от английския елит, подкрепяше най-често Лаурен по десния фланг, но и се изяви в нападение с 4 точни изпълнения и 5 голови паса.
РЕЗЕРВИТЕ
Разбира се, резервите също имат своята роля за един такъв сезон. Сред тях трябва да отчетем Рей Парлър с 25 мача, 16 от които като титуляр, халфът Еду, с 30 сблъсъка и 2 гола, бранителят Паскал Сиган с общо 18 двубоя, Силвен Вилтор с 3 гола в 12 срещи, Хосе Антонио Рейес, който едва на 20 вкара два пъти в 13 срещи и Гаел Клиши, помогнал в още 12 мача. По 10 пъти влизаха Мартин Киуон, Жереми Алиедиер и Нванкво Кану, който дори вкара веднъж.
Кога ли пак Арсенал ще има състав, за който да се изпише толкова и пак да изглежда малко?
Чети ни отново!
Снимка: Arsenal – Facebook
