Волейболът в България има огромни традиции, макар и да не може да се похвали с триумф на голям форум. Представителния тим при мъжете има сребърни медали от Олимпийските игри в Москва през 1980-та година, Световното първенство в България през 1970-та и от Европейското в Париж през 1951-ва. Тимът ни остана втори и на Европейските игри в Баку през 2015-та. Третите места също не са никак малко – 4 на световни и 4 на европейски финали, както и едно на Световната купа през 2007-ма.
РАЗОЧАРОВАНИЕТО
В последните години обаче българският отбор започна да разочарова и то сериозно. България не е участвала на мъжкия волейболен турнир на Олимпийски игри от 2012-та година, остана едва на 20-то място на последното Световно през 2022-ра, а година по-късно беше извън топ 10 на Европейско за трети пореден път. Още повече, тимът ни се срина до 15-то място, а беше сред домакините на шампионата.
Поглед към волейболната Лига на нациите не оправя ситуацията. През миналата година България остана на 14-та позиция от 16 тима с едва 3 успеха и 9 загуби в 12-те си срещи. Все пак това беше подобрение спрямо 15-ото място след само два успеха през 2023-та и 2021-ва, 14-ото също с две победи през 2022-ра.
НАДЕЖДИ ЗА ОПТИМИЗЪМ
Най-после обаче се вижда светлина в тунела, който беше толкова затъмнен, че хората дори загубиха желание не само да гледат, но и да следят случващото се в най-силния ни отборен спорт при мъжете. България започна да надига глава и вече има два успеха в Лигата на нациите за 2025-та година. Това се случи в първите четири двубоя, в които дори една от загубите беше допусната със силна игра и високо вдигната глава.
България отстъпи с 1:3 гейма на Италия на старта, но освен че спечели втората част с 25:22 точки, не беше далеч от своя съперник като игра. Последва категоричен успех с 3:0 над Аржентина и победа с 3:2 срещу Германия, в която се видя и характерът на играчите, които Джанлоренцо Бленджини селектира. Те повеждаха на два пъти и въпреки че немците изравняваха геймовете, „лъвовете“ се наложиха с 15:12 в тайбрека и записаха втория си успех. Загубата от Канада обаче отново ни връща в реалността, но надеждата се завърна.
ИГРАЧИТЕ
Прави впечатление, че България е изключително преобразен отбор спрямо предходните години, в който личат имената на много млади състезатели. Може и в това да се крие желанието за игра, което най-после националите ни показват.
Очакван лидер е диагоналът Александър Николов, който е само на 21 години и вече показва неоспоримата си класа. Най-големият син на бившия ни състезател Владимир Николов реализира вече 68 точки в четирите двубоя до момента и показа 50% ефективност в нападение.
Изобщо не е по-малък приносът на неговия 18-годишен брат Симеон, който беше забележителен още срещу Италия, когато наниза четири точки директно от сервис. А и неговата позиция не предразполага да е сред най-резултатните, тъй като той е разпределител и то класен, от какъвто отборът ни от години имаше нужда.
Владислав Антов също е част от светлото бъдеще. Диагоналът е само на 22 и вече блести с националната фланелка, конкурирайки се с Александър Николов. Антов отбеляза 49 точки до момента с над 48% ефективност в нападение.
Имена, които си заслужава да споменем са и Преслав Петков, който е само на 21 и е на позиция център, 24-годишният Аспарух Аспарухов, както и малко по-опитните Илия Петков и Мартин Атанасов.
Все още не сме видели и най-доброто от хора като Денис Карягин и Георги Татаров, които са само на 22 и тепърва ще разгръщат потенциала си в националния тим.
Явно в този спорт младостта не е порок. Или просто Бленджини вижда точно в тези играчи гръбнака на един силен тим, който да се върне там, където му е мястото.
КАКВО ПРЕДСТОИ В БЪДЕЩЕ
За целта обаче са необходими много повече от тези две победи, които България постигна в първите си четири мача в Лигата на нациите. Следващата четворка може да даде още шансове за успехи и за сблъсъци с класни опоненти. Предстои „лъвовете“ да срещнат Япония, Словения, Турция и Украйна, които далеч не са най-непобедимите, а и двубоите ще се играят на родна територия в Бургас, така че феновете могат да изразят своята подкрепа.
След това е ред и на сблъсъците с Куба, Китай, Полша и Иран, след които можем и да се надяваме, че ще попаднем в топ 8 на световния волейбол. Но дори и това да не се случи, дори да се постигнат само още две победи, това ще е някакъв напредък.
Напредък, който ще е много важен и предвид предстоящото Световно първенство през септември. Във Филипините България ще бъде един от участниците, които ще спорят за титлата, като излизането от групата ни няма да е никак лесно, защото съперниците в нея са Германия, Словения и Чили. Все пак за селекцията на Бленджини продължаването към 1/8-финалите ще бъде още една крачка в правилната посока и стъпката, която трябва да бъде направена, за да може този отбор да си върне доверието на българския фен.
Чети ни отново!
Снимка: Bulgarian Volleyball Federation – Facebook
